Договор за потребителски кредит с лице под пълно запрещение е нищожен. Запретеният дължи връщане само на тази част от сумата, която е отишла в негова полза.

 Договор за потребителски кредит, сключен от пълно запретено лице е нищожен поради липса на съгласие. Недееспособният дължи връщане само на тази част от сумата, която е отишла в негова полза.

РЕШЕНИЕ № 193 

 гр. Пловдив, 24.02.2025 г. 

 В ИМЕТО НА НАРОДА 

 ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ,  IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: 

Председател: Таня Яв. Букова 

 при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300102379 по описа за 2024 година

 Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131 134023, със седалище в гр. София и адрес на управление - ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представляван от изпълнителните директори А. Д. и Н. С., а по делото – от юрисконсулт Д. И., твърди, че на 05.05.2023 г. е сключил с Б. Х. П. Договор за потребителски кредит № **********, по който му е предоставил кредит в размер на 26 602.92 лв., в това число 18 500 лв. за закупуване на избрана стока – мотор, и 8 102.92 лв. за заплащане на застрахователна услуга BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА, който е следвало да бъде върнат на 60 месечни погасителни вноски, 59 от които по 577.07 лв. и една изравнителна в размер на 577.08 лв., в срок до 05.05.2028 г., както и че поради неплащане на три поредни вноски с падежи – на 05.07.2023 г., на 05.08.2023 г. и на 05.09.2023 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на длъжника на 25.11.2023 г. и за непогасените вземания по него, а именно : за сумата от 26 267.47 лв. – главница; за сумата от 1 302.98 лв. – договорна лихва и за сумата от 615.60 лв. – обезщетение за забава, се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1608 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2024 г., като за принудителното им събиране е образувано изп. д. № 289/2024 г., в хода на което заповедният съд е дал указание за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта, с оглед на което с исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът му дължи незаплатения остатък от главницата по договора в размер на 26 267.47 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2024 1 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски по настоящото и по заповедното производство. 

 Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 Търговски закон. 

 В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат А. С. Н., упълномощена от Ц. Б. П. с ЕГН **********, в качеството й на настойник по силата на закона - чл. 173, ал. 3 Семеен кодекс, на поставения под пълно запрещение неин син Б. Х. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес – *************************, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск по следните съображения : договорът за потребителски кредит е нищожен поради липса на съгласие, тъй като с решение № 242/27.02.2023 г. постановено от Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 2293/2022 г. ответникът е поставен под пълно запрещение, поради което не е в състояние да изразява правновалидна воля, нито да се обвързва валидно по каквито и да било правоотношения; ответникът страда от *********************, включваща поведенческо разстройство, свързано с обсебеност от мотоциклети, която негова обсебеност се използва от трети лица в тяхна лична изгода; процесният кредит не е единственият отпуснат от ищеца, въпреки знанието му за влошеното психично здраве на ответника, за което негови служители са уведомени от настойника му още през месец август 2022 г.; парите по процесния кредит са преведени от банката директно по сметката на продавача на стоката – мотор, но по делото не е представен договор с продавача на тази стока, за закупуването на която е отпуснат кредитът, нито се сочи продавачът, а и липсва молба с искане от длъжника за отпускане на кредит с посочване на конкретна сума на продавача, на модела и марката на мотора; при направено собствено проучване от настойника на ответника е установено, че ответникът е закупил мотор марка „Кавазаки 3Х 6Р“ за сумата по фактура № ***/05.05.2023 г. от 1200 лв., издадена от доставчика „МАРИО МОТО“ ООД; месец след покупката на гореописания мотор - на 15.06.2023 г., е сключен Договор за покупко-продажба на същия с нотариална заверка на подписите рег. № **** по регистъра на Е. К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Дупница, за сумата от 5900 лв. – така сключеният договор е нищожен, тъй като липсва съгласие за сключването му, а освен това ответникът на 15.06.2023 г. не е ходил в гр. Дупница, нито е получавал някакви пари по този договор; нито моторът, нито суми от продажбата му са отишли в полза на ответника; ищецът е уведомен относно недееспособността на ответника нееднократно от настойника му, а освен това при сключване на Договор за кредит № *********** г. в самия него е отбелязано, че ответникът е трудоустроен с решение на ТЕЛК с диагноза : „*********************“; исковата сума не е отишла в полза на недееспособния ответник, поради което е приложима разпоредбата на чл. 58 ЗЗД; ищецът не е изпълнил свое законово задължение, произтичащо от чл. 16 Закон за потребителския кредит, като не е извършил оценка на кредитоспособността на ответника; нищожна е и клаузата за застраховка „Защита на кредита“ като неравноправна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на кредитора и потребителя– посочената в договора такса застраховка „Защита на кредита“ представлява действие по усвояването и управление на кредита, за което кредотирът не разполага с възможност да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита; обстоятелството, че в договора е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита не легитимира ищеца като титуляр на вземането за застрахователната премия; с уговорката за разсрочване и изплащане на застрахователната премия едновременно с погасителните вноски по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 Закон за потребителския кредит. По изложените съображения адвокат Н. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да й присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата. 

 Съдът като обсъди твърденията, доводите на страните и правоизключващото възражение на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното : 

 Не е налице спор, а и се установява от приложеното за послужване по делото ч. гр. д. № 20245330101608 по описа на Районен съд – Пловдив за 2024 г., че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.01.2024 г. на 30.01.2024 г. Районен съд – Пловдив е издал Заповед № 802 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. Х. П. с ЕГН **********, да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 : сумата 26 267.49 лв. – предсрочно изискуема главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 4053860514/05.05.2023 г., предсрочно изискуем считано от 24.11.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата 1 302.98 лв.– възнаградителна лихва за периода 05.07.2023 г. – 24.11.2023 г.; сумата от 615.60 лв. обезщетение за забава за периода 05.07.2023 г. – 17.01.2024 г.; сумата от 563.72 лв. разноски за държавна такса по производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на дължимостта на присъдената със заповедта главница. Установява се от представения с отговора на исковата молба нотариално заверен препис на Решение № ********* постановено по гр. д. № ********** по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 година, влязло в сила на 29.03.2023 г., че със същото, повече от месец преди „подписване“ на договора за кредит, на който ищецът основава предявения иск, ответникът е поставен под пълно запрещение, поради което считано от 29.03.2023 г. съгласно чл. 5, ал. 1 Закон за лицата и семейството /ЗЛС/ той е лишен от дееспособност, т. е. от способността по чл. 2 ЗЛС чрез своите действия да придобива права и да се задължава. Следователно щом към 05.05.2023 г. той е бил лишен от възможността да формира правновалидна воля, то и не е могъл да даде съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит № *************, а от там и да се задължи по него. А като не е постигнато съгласие за сключването на договора, последният е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД, не е породил правно действие, поради което даденото по него подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД – като получено без основание, а не на договорно такова. Тъй като вземането, установяването на чиято дължимост се претендира, в заповедното производство е заявено от кредитора като произтичащо от договор за потребителски кредит, то е недопустимо в настоящото исково производство да бъде присъдено на друго основание – чл. 34 ЗЗД, съответно чл. 23 Закон за потребителския кредит /в този смисъл е и т. 11.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. 

 Предвид гореизложеното предявеният иск за установяване на дължимостта на незаплатения остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № ******* като неоснователен следва да бъде отхвърлен. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ във връзка с чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат Н. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на длъжника безплатна правна помощ и съдействие 

 Мотивиран от горното съдът : 

 РЕШИ: 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131 134023, със седалище в гр. София и адрес на управление - ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и Н. С., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 Търговски закон за признаване за установено по отношение на Б. Х. П. с ЕГН **********, представляван по силата на закона - чл. 173, ал. 3 5 Семеен кодекс, от своята майка Ц. Б. П. с ЕГН **********, че последният дължи на банката вземане за сумата от 26 267.47 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 4053860514/05.05.2023 г., за което дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20245330101608 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2024 г., за принудителното събиране на което е образувано изп. д. № 20248220400289 по описа на ЧСИ рег. № *** , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

 ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131 134023, със седалище в гр. София и адрес на управление - ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и Н. С., да заплати на адвокат А. С. Н., със служебен адрес – г************************* : адвокатско възнаграждение в размер на *********** за оказаната на длъжника Б. Х. П. с ЕГН **********, безплатна правна помощ и съдействие по ч. гр. д. № 20245330109211 по описа на Районен съд – Пловдив за 2024 г.; адвокатско възнаграждение в размер на **************** за оказаната на ответника Б. Х. П. с ЕГН **********, безплатна правна помощ и съдействие по гр. д. № ************* по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2024 година. Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната. На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните. 

                                    Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

                                    Решението е влязло в законна сила на 27.03.2025 г.